Ендометриозата се дефинира като „системно, възпалително заболяване, характеризиращо се с наличието на подобна на ендометриум тъкан, открита извън матката, обикновено със свързан възпалителен процес“. На обикновен език това означава: заболяване, характеризиращо се с тъкан, донякъде наподобяваща естествения ендометриум от кухината на матката, намираща се извън нея на други места в тялото.
Най-често засяга гинекологичните органи - яйчници, матка, маточни тръби, и перитонеума в малкия таз (тъканта, покриваща органите в коремната кухина). Често ендометриозните клетки навлизат в околните тъкани и могат да засегнат и съседните органи – дебело черво, пикочен мехур и уретери (пикочопороводи). По-рядко могат да се открият ендометриозни импланти извън малкия таз – коремната кухина и гръдната кухина.
Това е заболяване от спектъра с различни подтипове и клинични прояви, както и болка, възпаление, безплодие, развитие на ендометриоми („шоколадови кисти“), фиброза, образуване на сраствания (фиброзни ленти от плътна тъкан), стомашно-чревна дисфункция и други органи, и много други са често срещани при ендометриозата” (Int'l Endometriosis Working Group, 2021). На обикновен език това означава: заболяване, характеризиращо се с тъкан, донякъде наподобяваща естествения ендометриум, открит другаде в тялото.
Ендометриозната тъкан е зависима от половите хормони по време на менструалния цикъл и действа както лигавицата вътре в матката - тя се удебелява, разпада и кърви с всеки менструален цикъл. Тази тъкан расте на места, където не би трябвало да бъде, и не напуска тялото. Заобикалящата тъкан може да се раздразни и да образува плътна фиброзна тъкан около ендометриозните клетки. Те могат да накарат тазовите тъкани и органи да се залепят един за друг и да образуват сраствания. Когато ендометриозата включва яйчниците, могат да се образуват кисти, наречени ендометриоми.
Ендометриозата не е само гинекологично заболяване – това е състояние, което засяга цялото тяло и може да се среща във всеки орган и система. Както отбелязват изследователите от Йейл, „ендометриозата отива далеч отвъд таза“. Освен локалните промени в тъканите на местата на ендометриозните клетки, се наблюдават промени в определени процеси на ендокринната и имунната система. Може да се каже че ендометриозата е комплекс от множество имунологични аномалии, ендокринни промени и необичайна експресия на молекули на възпалението.
Основният симптом на ендометриозата е тазовата болка. Често е свързана с менструалния цикъл (тогава се нарича дисменорея) и може да се влоши с течение на времето. Тя може да се локализира ниско в корема, срединно или повече в едната страна, да се разпространява към кръста или някой от краката. В някои случаи болката може да стане хронична и да се усеща с различна степен на интензивност през цялото време. Засилване на тазовата болка може да се усеща и по средата на цикъла, в периода около овулация.
Болка при полов контакт. Болката по време или след секс е често срещана при ендометриоза. Усеща се най-често дълбоко във влагалището или в корема. Болка при движение на червата или уриниране. Най-често тези симптоми се появяват преди или по време на менструален цикъл. Прекомерно кървене. Понякога може да има обилна менструация или кървене между менструациите. Безплодие. Ендометриозата е заболяване, което намалява вероятността за забременяване по много механизми – поради нарушение на анатомията и проходимостта на маточните тръби, нарушава се процеса на имплантация, съпътстващите възпалителни и имунологични промени също влияят негативно върху процеса на забременяване. При някои хора ендометриозата се открива за първи път по време на изследвания за лечение на безплодие. Други симптоми. Може да се наблюдават умора, диария, запек, подуване на корема или гадене. Тези симптоми са по-чести преди или по време на менструалния цикъл. Често се наблюдават и генерализирани симптоми като умора, адинамия, главоболие, епизоди на депресия. Сериозността на болката може да не е признак за броя или степента на ендометриозните лезии в тялото. Може да има малко количество тъкан със силна болка, както и много ендометриозна тъкан с малко или никаква болка. В тези случаи често те разбират, че имат това състояние, когато не могат да забременеят или след диагнозата често се поставя при липса на бременност и операция по друга причина.
Около 10% от жените в репродуктивна възраст имат някаква форма на ендометриоза.Симптомите често започват в ранна възраст, но тъй като са неспецифични, могат да бъдат пренебрегнати както от родителите, така и от лекарите. В световен мащаб е установено, че минават средно между 5 и 10 години от първите симптоми на заболяването, до поставянето на диагноза. Приблизително 70% от тийнейджърите с болка в таза по-късно биват диагностицирани с ендометриоза. Болката и симптомите могат да се влошат или дори да станат хронични с течение на времето, тъй като лезиите стават по-дълбоки и по-фиброзни.
Медицински комплекс „Д-р Щерев” 