Есе на Нели Вантова

Изкуственият интелект безспорно отдавна не е просто идея, а съвремие. В свят на технологиите човечеството се развива заедно с еволюцията на едно необятно и на пръв поглед нереалистично откритие, което обаче преобърна представите за невъзможното и постави началото на цяла една нова ера, намираща отражение във всеки спектър от човешката дейност. Именно изкуственият интелект се превърна във водещо средство за усъвършенстване и надграждане на ,,обикновеното“ мислене и намери място сред хората като мултифункционален инструмент за просперитет.

Изкуственият интелект в сферата на медицината несъмнено претърпява същински отскок и тепърва се утвърждава сред изключетелно финия и ценен дял на здравеопазването- човешкия живот. Исторически погледнато, всяко голямо научно откритие носи със себе си както спасение, така и доста въпроси. Изкуственият интелект повтаря този модел. Взаимодействието между два различни свята - реален и виртуален, предоставя както множество възможности, така и немалко потенциални рискове, рефлектиращи върху начина на мислене и действие от страна на висшия разум в природата- човешкия. В медицината обратната връзка между тези два свята е определяща за поддържането на равновесие и постигането на положителен резултат. В противен случай ,,страничните ефекти“ от изкуствения интелект биха били неизбежни и биха оставили само негативи от бъдещото му приложение.

Медицината в 21. век е ,,хибридна“ медицина. Тя трябва да комбинира взаимните усилия на човека и на машините. Биологичният интелект и изкуственият интелект са всъщност пример за симбиоза, която реализира еволюцията на човечеството. Въпреки това, приемствеността между тези два свята невинаги е добре представена и невинаги намира отражение върху разбиранията на хората. Както много други велики за времето си открития не получават дълго време очакваната подкрепа, така и за изкуствения интелект остава този проблем. 18. век Едуард Дженър прави пробив в медицината, като създава първата ваксина и поставя основите на имунологията. За времето си това откритие е било на пръв поглед противоречиво със схващанията на обикновените хора, тъй като предпазването от дадено заболяване не включвало експозицията пред болестотворния
агент. Страхът, недоверието и опасенията на повечето хора дълго време властвали и дори продължават да властват и в днешно време над здравия разум. Подобен аспект се наблюдава в съвременните възгледи на обикновения пациент към изкуствения интелект- хората се боят от непознатото и неутвърденото. Недоверието към ,,машинните“ решения е пряко доказателство за това как не всяка революция бива веднага приета. Страхът от неизвестното е ,,кодиран“ в генома на човека. Това е еволюционен механизъм за справяне с предизвикателствата на живота- именно чрез преодоляването на това усещане, хората са се научили да оцеляват, да се развиват и да търсят алтернативни пътища. Изкуственият интелект внушава необясним първичен страх, защото в очите на повечето хора си остава ,,аналогия“ на първата ваксина. Предпазливостта към непознатото и недоверчивостта към неизвестното не могат да изчезнат преди човек да се изправи пред тях, но за целта е нужно време и търпение.

Един от най- важните моменти в историята на науката и медицината е и откритието на HeLa- клетките. Тези клетки правят същинска революция в биомедицината- чрез тях се развива генетиката, разработва се ваксината срещу полиомиелит, напредват изследванията, свързани с рака, клетъчното инженерство, биотехнологиите и т.н. Това конкретно откритие е основата за хиляди други нови открития, но същевременно остава в историята като един от най- противоречивите моменти, тъй като зад целия триумф на тази безсмъртна клетъчна линия се крие сложна човешка история, обхващаща морални, социални и психологически аспекти от живота. Самият ,,бум“ на HeLa- клетките внушава как силата на човешкия ум всъщност може да ,,стопи“ надеждите и разбиранията на обикновените хора и да плати с цената на морала, като наруши човешките права. Изкуственият интелект е пример за такова ,,грандиозно“ открите, което борави с неограничена информация, за която обаче обикновеният човек дори не подозира. В сферата на здравеопазването тази технология започва да се утвърждава, като анализра огромна база от данни за всеки един конкретен пациент. Цялата информация обаче остава ,,уязвима“, тъй като именно ,,самообучаващите се“ технологии разполагат с пациентските досиета. Подобно на HeLa- клетките и машините в днешно време поставят въпроса за етичното- доколко човечеството е готово да се довери на ,,изкуствения“ интелект и да забрави за ,,биологичния“ такъв. Дали настина такова немислимо откритие не би отключило повече проблеми, отколкото предимства- все пак изкуственият интелект е система, която имитира човешки когнитивни способности - учи, анализира, взема решения, но това си остава една ,,имитация“ и колкото и съвършена да е тя, е само едно просто копие. Силата и отговорността винаги ще изхождат от човешката дейност.

Безспорно ,,умните“ технологии имат двойнствен характер и се разглеждат като ,,рисков успех“. Въпреки че са създадени да съдействат на човек, не е изключено и вероятното им прерастване в нещо неконтролирано и нежелано. Всеизвестно е, че Александър Флеминг открива първия антибиотик- ,,Пеницилин“. От този момент нататък доста смъртоносни инфекции стават лечими и се спасяват милиони животи. Успехът обаче крие и доста рискове. С усъвършенстването на антибиотиците бактериите развиват резистентност. Изкуственият интелект ,,действа“ по подобен начин- предоставя огромни възможности за развитието на медицината, но не елиминира бъдещите последствия от усъвършенстването му. В днешно време благодарение на ,,умните“ технологии се развива персонализираната медицина- т.нар. Digital Twin Medicine, създават се умни протези и импланти, разработват се интелигентни инсулинови помпи и системи за диабет. Всички тези новооткрития тепърва поставят основите на медицината на бъдещето. Но бъдещето носи със себе си и много въпроси, отговори на които човек не може да даде. Ясно е обаче, че невинаги решението на даден въпрос премахва проблема- понякога точно обратното- пробелмът се задълбочава. И колкото и подготвени да са хората, механизмите за справяне с тези трудности са все още неясни просто защото зад човешкия ум се крие непредвидима мисъл, която чертае милиони алтернативни ситуации. Именно това отличава човека от машините- мисленето. Мисленето е ключът към успеха. Ако хората оставят тази висша форма на себепознание на машините, рискуват да изгубят своя характер и да се слеят с ,,кодираното“ поведение.

Моделът за огромнен пробив в медицината, който носи със себе си отново сериозни рискове, е и откриването на рентгеновите лъчи. Чрез опитите на Вилхелм Рьотген човечеството е получило едновременно нещо толкова ценно, но същевременно и опасно. В началото чрез рентгена хората са изследвали вътрешността на тялото, но в действителност не са забелязвали какво се случва около тях и са нямали представа колко фатални могат да бъдат Х-лъчите. Подобно на тази концепция в днешно време учените развиват изкуствения интелект, но не подозират за опасността, която се крие зад това откритие. Колкото повече се развиват технологиите, толкова по- малко хората ги разбират, защото
нещо толкова ,,голямо“ всъщност се оказва необятно за човешкото съзнание. Човекът винаги се е стремял към прогрес и за тази цел е поставял фактите и научните обяснения на първо място. Изкуственият интелект обаче опровергава тези представи, тъй като ,,изненадва“ собствените си откриватели със скоростта си на развитие и самоусъвършенстване. Въпреки че е ,,програмиран“ да бъде ,,перфектен“, изкуственият интелект е създаден от човека, а човекът не е безгрешен и не трябва и да бъде такъв. Хората се учат от грешките си и подобно на това ,,умните“ технологии трябва да правят грешки, за да се усъвършенстват. Тук се отключва и въпросът за това колко умен е всъщност изкуствения интелект и въобще възможно ли е да ,,знае“ повече от откривателя си. Отговорът на този въпрос представя зависимостта на изкуствения интелект от хората- машините ,,се учат“ на базата на човешката дейност, но и показва неприкосновеността на човешкия ум, защото за разлика от ,,умните“ технологии, човек сам избира дали да бъде зависим от тях.

Отговорността пред живота и съпротивата срещу смъртта са най- ценните качества, които добрият лекар трябва да притежава. Според Хипократовата традиция именно лекарят е основният носител на знание и морал. Знанието се изгражда чрез опита, а моралът е вродено качество сред хората. Изкуственият интелект не отговаря на тези критерии, тъй като не произтича от ,,естественото“, а от логика, алгоритми и числа. Той предоставя огромна база от данни и бърз достъп до нужната информация, но не може да гарантира достоверност. Пътят към развитието на един лекар не трябва да е лесен и докато ,,биологичният“ интелект се изгражда от преодолените трудности и разрешените проблеми, то изкуственият интелект получава тези резултати наготово. Човекът унаследява способността да изгради опит, а изкуственият интелект просто я придобива. Тази разлика между вродено и придобито проектира и различните пътища на хората и машините, които въпреки че вървят в противоположни посоки, успяват да се пресекат и да се постигне баланс. Пресечената точка, която позволява комуникация между тези два свята, е критичното мислене. Изкуственият интелект безспорно е в помощ на лекарите- прогнозира заболявания, открива болести и предлага лечение, но в медицинската практика трябва да се обръща внимание на детайла. Детайлът е този малък процент за грешка, който може да бъде пресметнат от машина, но на първо място трябва да бъде взет предвид от човека. Работата на лекаря трябва да включва помощта на изкуствения интелект, но не да зависи изцяло от него, защото човешката преценка до голяма степен се уповава и на интуиция- качество, което не може да се ,,програмира“. Боравенето с изкуствения интелект трябва да е съпроводено с разум, който да ръководи критичното мислене, воля, която да се противопостави на ,,изкуственото“ и не на последно място- адаптивност, защото както ,,умните“ технологии се адаптират, така и човек трябва да търси и намира алтернативи към прогреса. И както е казал великият американски компютърен учен Ричард Ликлайдър: ,,Въпросът не е какво могат да правят компютрите, а какво могат да правят хората с тях“, защото целта на изкуствения интелект е да увеличи човешката креативност, а не да я замести.

Идеята за творец и творение, която ясно е проектирана в романа на Мери Шели - ,,Франкенщайн“, внушава как създаването на живот извън човешкия всъщност носи нещо толкова невероятно на света, но в същото време и плашещо. Подобно на ,,чудовището“ в романа, изкуственият интелект е едновременно отражение на човешкия гений и човешките страхове. Творецът създава изкуство, а изкуството оставя следи. Те обаче носят със себе си трайни отпечатъци върху човечеството. Затова и въпросът за изкуствения интелект вече не е дали ще промени света, а как ще промени хората. Именно в това се коренят и ,,страничните ефекти“ от машините. ,,Умните“ технологии утвърждават една нова посока- посока без дестинация. Този проблем отключва и нуждата от смисъл в това, което се създава. Без смисъл няма цел, без цел няма посока, а без посока няма дестинация. За да се развива изкуственият интелект в сферата на медицината, трябва да се направи разликата между това ,,да знаеш“ и ,,да разбираш“. Всички предизвикателства, които изкуственият интелект поставя пред здравеопазването, са всъщност поредната задача, която може едновременно да се разреши от ,,подготвения“ ум, но и да се задълбочи. Както само 5% от населението на Земята знаят как да наредят най- популярната главоблъсканица – Рубик кубчето, така останалите 95% биха направили точно обратното- биха го разбъркали още повече. Затова в днешно време е изключително важно човек да изгради правилна преценка и да подхожда с разбиране. Разбирането не включва нито подценяването, нито надценяването на изкуствения интелект, а разумното и балансираното му използване. Когато се постигне този тънък момент, ,,страничните ефекти“ на това изобретение биха били сведени до минимум. А ,,странични ефекти“ винаги ще има, защото колкото и много ползи изкуственият интелект да носи със себе си в сферата на медицината, те винаги ще си останат ,,рамкирани“ между предизвикателствата и негативите от бъдещото му приложение.

Може би най-опасното в изкуствения интелект не е самата машина, а човешката природа, която стои зад нея. В медицината ,,умните“ технологии не са нито спасение, нито заплаха-те са силно оръжие, което трябва да бъде използвано внимателно. Изборът обаче как ще се подходи към това оръжие, си остава човешка отговорност. В крайна сметка не машините ще решат как ще се развие здравеопазването, а лекарят, който трябва да съчетае разум, знание, опит и мисъл. Изкуственият интелект може да е новият корпус на медицината, но хората винаги ще си останат нейната душа. И въпреки че тези два противоположни свята на пръв поглед нямат допирни точки, показват как взаимовръзка всъщност се гради не чрез елиминиране на различията, а чрез тяхното обединяване.