Характеристики на ендометриозните лезии

    • Това е най-честата локализация на ендометриозните лезии. В повечето случаи се проявява като киста (ендометриома) с доброкачествен характер. Рискът от злокачествена трансформация на ендометриомата е <1%, което го прави изключително рядко събитие. Случаите с неопластична траснформация, макар и редки, показват атипични характеристики в предоперативната диагностика и обикновено се срещат при жени след 40 годишна възраст с рецидивиращи ендометриоми. При случайно откриване на злокачествени белези по време на операцията ще бъде подходено по най-подходящия начин, тъй като екипът ни спазва всички правила за добра онкологична хирургия и работи рутинно с онкологични пациенти.

    • Пикочен мехур: Ендометриоза на пикочния мехур се проявява по-често при пациенти, претърпели цезарово сечение. Тези лезии инфилтрират мехурната стена и често са свързани с иритативни симптоми, подобни на цистит: чувство на парене, усещане за тежест, нужда от спешно уриниране, непълно изпразване на пикочния мехур, кръв в урината. Оплакванията обикновено се засилват в перименструалната фаза. За тези лезии точната диагностика е от решаващо значение за оценка на разпространението и отношението на ендометриозата към съседните органи, както и за планиране на оперативния подход.

    • Ендометриоза на ретроцервикалната област
      Това е най-честата форма на инфилтрираща ендометриоза. Засяга зоната върху задния ръб на маточната шийката, утеросакралните лигаменти (ляв и десен) и/или областта между тях (торус). Те често са свързани с болка, излъчваща се назад към лумбалната област и могат да бъдат идентифицирани с мануален преглед от опитен гинеколог. Образните изследвания позволяват по-точно определяне на степента на лезията – размери и отношение към съседни органи.
      Ректо-вагинален септум и влагалище
      Това са инфилтриращи влагалищната стена лезии (обикновено задния форникс - най-високата част по задната стена на влагалището) и/или мембраната между влагалището и ректума (ректо-вагинален септум). Тези лезии рядко са изолирани, по-често те са част от по-големи ендометриозни огнища в областта зад шийката на матката, които се простират надолу, за да инфилтрират и гореспоменатите области. Те често са свързани с болка и/или кървене, както и болка по време на полов контакт. Тези лезии са лесно разпознаваеми, дори само с мануален преглед от опитен оператор.
      Параметрии
      Параметралната тъкан е част от прикрепящия апарат на матката. Разполага в областта на маточната шийка двустранно и се разделя анатомично на преден, латерален и заден параметър. Рядко се засяга самостоятелно от ендометриоза, по-често се среща заедно с ендометриоза на ретроцервикалната област и/или чревна ендометриоза.
      През параметриите преминават нерви, инервиращи пикочния мехур, ректума и влагалището, както и клонове към кожата и мускулите в тази област. Също така от там преминават кръвоносни съдове за гореспоменатите структури, както и крайният отдел на пикочопровода (уретер – свързващ бъбрека и пикочния мехур орган).  Предвид тези анатомични особености симптомите при ендометриоза в параметриите могат да бъдат разнообразни и в някои случаи  силно изразени: болка, включително болка към кръста и/или към долните крайници, в някои случаи дори затруднение в ходенето. Симптоми от страна на пикочния мехур (напр. непълно изпразване), ректума и/или сексуалната функция. Ендометриозата може да увреди нервите в тази област, съответно да засегне функцията на горепосочените органи. В по-тежките случаи ендометриозните огнища могат да нараснат до степен да притискат или да инфилтрират соматични нерви (големи нерви, провеждащи импулси към долните крайници) и да засегнат движението и/или да се засегне чувствителността. Друга неврологична структура, която може да бъде засегната е пудендалният нерв, което води до пристягаща болка в областта между ануса и влагалището (проктопудендалгия). Пудендалният нерв е смесен нерв (съдържа соматични влакна за инервация на мускулите на тазовото дъно, дава чувствителност в тази област, регулира мускулния тонус, поддържа уринарна и фекална континенция, участва в чувството на оргазъм и др.). Друго проявление на ендометриозата в тази област би могло да бъде функционално засягане на уринарния тракт в резултат на частично или пълно притискане на уретера, съответно блокиране на потока урина, раздуване на структурите над нивото на запушване с риск от загуба на функцията на съответния бъбрек. Това може да се асоциира с болка като бъбречна колика, но може да протече и със слаби оплаквания, дори безсимптомно.
      Тези лезии могат да се диагностицират с гинекологичен преглед, подобно на ретроцервикалната ендометриоза, но образните методи биха дали повече информация по отношение на разпространение и ангажиране на гореописаните структури.

    • По-често засегнатите части са сигмоидното черво, ректум, илеум, апендикс и цекум. Рядко безсимптомно, това състояние се свързва с чревни оплаквания като подуване на корема, диария, констипация, хронично-рецидивираща коремна/тазова болка, болка при дефекация и по-рядко кръв или слуз в изпражненията. Може да бъде причина за болезненост при полов контакт, особено когато се касае за по-разпространено заболяване и ангажиране на гореописаните структури. В зависимост от големината на лезията, степента на инфилтрация, локализацията и степента на обструкция ендометриозата може да предизвика чревна непроходимост, което изисква задължително оперативно лечение.
      Клиничен преглед и образни изследвания са необходими да се диагностицира и локализира лезията.

    • Среща се по-често при пациенти, прекарали предишни операции. Тази форма на ендометриозата инфилтрира в различна степен коремната стена (подкожие, фасция, мускули, перитонеум) , обичайно в областта на белезите от предходните операции. По-рядко може да се засегне и ингвиналният канал.
      Симптомите са типични: хронично-рецидивираща болка в областта на лезията, особено около дните на менструация. Често, ендометриозното огнище може да бъде напипано през кожата. В някои случаи може да се наблюдава изменение в цвета на кожата - става ливидна над мястото на лезията.
      Клиничен преглед и образни изследвания са необходими за диагностика и определяне на границите на лезията.

    • Диафрагма, бели дробове, плевра (обвивката около белите дробове) и перикард (обвивката около сърцето) са много редки състояния.

    • С аденомиоза се означава присъствието на ендометриална тъкан (нормално разположена в маточната кухина) в мускулатурата на матката (миометриум). Аденомиозата, подобно на останалите видове ендометриозни лезии се активират в менструалната фаза, предизвиквайки възпалителна реакция с последваща болка (понякога състоянието може да протича безсимптомно). Разпространението на аденомиозата може да бъде дифузно или фокално (на възли, аденомиома, кистични лезии). Дифузните форми обикновено протичат с равномерно уголемяване на маточното тяло и изразена ригидност на маточните стени. Обикновено оплакванията в тези случаи са обилно и/или продължително менструално кървене и дисменорея.. Фокалната аденомиоза може доведе до диагностични затруднения преди операция, т.к. трудно се отдиференцира от миомните възли. Основната разлика между двете формации е, че миомните възли имат капсула, която добре ги отграничава от околната мускулатура в стената на матката, докато аденомиозата, макар и доброкачествена, протича с инфилтриране в стената на матката, липса на капсула и съответно трудно се отстранява изцяло, и при отстраняването й се изрязва засегнатия миометриум, което нарушава здравината на маточната стена. Често двете състояния се срещат и едновременно. Присъствието на аденомиоза в маточната стена се отразява негативно върху фертилитета (невъзможност за забременяване или отклонения от нормалното развитие на вече настъпила бременност).  Ехография и ядрено-магнитен резонанс, извършени от опитни специалисти, могат да поставят диагнозата с висока точност.

    • Перитонеалната ендометриоза е форма на ендометриоза, при която ендометриозните клетки се имплантират върху перитонеума — тънка мембрана, покриваща вътрешната повърхност на коремната кухина и органите в нея. Тя е най-честата форма на ендометриоза, особено при млади жени и в ранните стадии на заболяването.
       Лезиите са повърхностни (на повърхността на перитонеума) и обикновено са с кафеникав, червеникав или синкав цвят. Могат да бъдат единични или множествени, разположени навсякъде в коремната кухина. Най-честата локализация е в малкия таз, по перитонеума между матката и пикочния мехур, между матката и дебелото черво и по перитонеума на тазовата стена в близост до яйчниците. Големината им рядко надвишава 1 см.
      Диагностицирането на перитонеалната ендометриоза е трудно тъй като с познатите ни образни изследвания ехография и  магнитно-резонансна томография, тези малки повърхностни огнища са трудно видими. За разлика от другите форми на ендометриоза, при които тези образни изследвания са по-достоверни, при перитонеалната ендометриоза най-достоверен диагностичен метод и към момента остава диагностичната лапароскопия. При установена такава находка диагностичната лапароскопия следва директно да премине в оперативна с отстраняване на всички или възможно най-голяма част от огнищата. Това води до подобряване на симптомите и повишаване на шанса за спонтанна бременност при жени с инфертилитет.
Endo_lezii_840x476

Гледайте видеото с кратко обяснение кои са най-честите локации на ендометриозните огнища и разберете какви са особеностите и характеристиките на всеки един вид ендометриозна локализация.