Статията е подготвена от Вера Спирова, психолог към Медицински комплекс "Д-р Щерев"

„Една от всеки десет жени има ендометриоза, а въпреки това почти никой не говори за заболяването – можеш да се окажеш в стая, пълна с жени, и никоя да не спомене темата. Поради липсата на осведоменост, няма и достатъчно подкрепа. Но вярвам, че това може да се промени.“

пациентка с ендометриоза

 

Управление на ендометриозата: психосоматичен подход

 

Психосоматичният подход се фокусира върху пациента с болестта, а не само върху самото заболяване. От гледна точка на пациентите, въз основа на техния опит със симптомите, ендометриозата има шест аспекта, които изискват съответното внимание.

Трудна и често забавена диагноза

 

Много проучвания показват, че има дълъг период между появата на първите симптоми на заболяването и поставянето на окончателната диагноза. Това означава, че пациентите страдат дълго време, без да имат медицинско обяснение за страданието си. Много жени се чувстват неразбрани и се оплакват от това, че често получават „психиатричен етикет“, което понякога води до нарастващо недоверие към медицинските специалисти.

 

Основната психосоматична грижа за тези пациенти включва оказване на уважение и признаване на техните притеснения, както и активно изслушване. Необходимо е да се изяснят убежденията на пациентите относно причините за техните оплаквания и те да бъдат взети предвид. Те трябва да бъде насърчавани да участват в диагностичния процес, да споделя съмненията и решенията си, за да се изгради общо разбиране за заболяването. Това разбиране включва идеята за възможни множество извънматочни огнища, където се намира ендометриална тъкан, която причинява симптомите на ендометриозата и допринася за страданието им.

 

Необходимо е лекарят и пациентката да изградят споделен модел за разбиране на болестта като биологично обусловено комплексно нарушение на невровегетативните, невроендокринните и емоционалните пътища. Това помага да се избегнат по-късни недоразумения и разочарования.

 

Тази психосоматична перспектива е особено важна, защото няма ясна връзка между степента на ендометриозните лезии и тежестта на симптомите. Честа грешка в лечението е разделянето на физическо и психично страдание. Психосоматичният подход премахва това разделение, като разглежда заболяването като единно преживяване, в което се преплитат телесни и психични фактори. Така могат да се разработят комплексни стратегии за лечение, които включват и физически, и психосоциални елементи, и осигуряват ефективна, насочена към пациента здравна грижа.

 

Неясна етиопатогенеза

 

Етиопатогенезата на ендометриозата все още не е напълно изяснена. Изследванията върху стреса показват, че заболявания, които не са добре обяснени на пациента, предизвикват безпокойство. Жените често свързват болестта с по-тежки състояния като рак, което може да доведе до тревожност или депресия. Тъй като повечето хора не са запознати с ендометриозата, пациентката трудно може да обсъжда състоянието си с други и може да се изолира социално.

 

Психосоматичната консултация има за цел не само да предостави информация за заболяването, но и да насърчи активното участие на пациентката, нейния партньор и/или семейството ѝ чрез въпроси и обратна връзка. Това я прави по-уверена и ангажирана с лечението си още в ранен етап.

 

Хронично и повтарящо се заболяване

 

Жените с ендометриоза често преминават през силен стрес и вярват, че заболяването е нелечимо. След поставяне на диагнозата е нужен повече кураж, за да поддържат позитивна нагласа, тъй като състоянието им изисква чести посещения в болницата и зависимост от здравната система. Симптомите могат да пречат на работата, както и на отношенията с партньора, семейството или приятелите.

 

При психосоматично ориентирано лечение медицинският екип проявява емпатия и гъвкавост – например при уговорките за прегледи и при обсъждането на неуспешни терапии. Създава се стабилна връзка лекар–пациент, в която се поддържа доверие дори при повторни неуспехи на лечението. Депресията е често срещано съпътстващо състояние и трябва да бъде своевременно разпозната и лекувана.

 

Заболяване на младите жени

 

Тъй като ендометриозата засяга предимно млади жени, тя влияе върху група хора, които обикновено се възприемат като здрави, активни и жизнени – в началото на кариерата си, често пътуващи или в процес на изграждане на отношения. Хроничното заболяване може да доведе до социална изолация и чувство на отчуждение, което засилва усещането за тежестта на симптомите.

 

В психосоматичната грижа се обръща внимание на тези специфични стресори. Пациентките се обучават в основни умения за справяне със стрес, тревожност и разочарование при евентуални временни неуспехи в лечението.

 

Причини за хронична тазова болка

 

Хроничната тазова болка е един от основните симптоми на ендометриозата. Тя води до порочен кръг – болка, страх от болката, избягване на дейности и постоянна тревожност, което може да засегне телесния образ и сексуалността на жената. Ако тя е сексуално активна, може да се развие диспареуния (болка при полов акт), която с времето води до понижаване на сексуалното желание и възбуда.

 

Психосоматичната грижа поставя акцент върху адекватното обезболяване и активно разглеждане на темите за телесния образ и сексуалността. Психологът ще подкрепи пациентката да говори по тези теми, за да се почувства сигурна и разбрана.

 

Намалена фертилност

 

Друга отличителна черта на ендометриозата е връзката ѝ с инфертилитета, което може да предизвика криза, засягаща самочувствието, увереността и сексуалната идентичност на жената. Това често води до вторични афективни или соматоформни разстройства.

 

Психологът може активно да помогне пациентката при такава криза, като предложи консултиране, подкрепи приемането на мултидисциплинарна грижа и предостави психосоциална подкрепа при неуспешни опити за лечение на безплодието.

 

Специализирана психосоматична грижа

 

Психосоматично ориентирана болкова терапия

 

Болката като преживяване има четири измерения: биологично, когнитивно, емоционално и поведенческо. Биологичните процеси включват възпаление, мускулно напрежение, промени в кръвоснабдяването, притискане на нерви и неврохимични реакции.

Когнитивните затруднения включват катастрофизиране, генерализиране и ирационални вярвания относно източника на болката. На емоционално ниво пациентките изпитват тревожност, безпомощност, гняв и фрустрация, което често води до поведение, свързано с избягване и изолация, или до чести посещения при лекар с цел получаване на обезболяващи.

 

Специализираната подкрепа цели, съвместно с пациентката, да се изградят алтернативни модели за възприемане на телесните сигнали. Освен биомедицинските интервенции, се прилагат когнитивно-поведенчески техники, които помагат на пациентката да разбере взаимодействието между телесните усещания, емоциите и мислите си, както и поведенческите последици. Физиологичните и вегетативни реакции могат да бъдат повлияни чрез техники за релаксация, особено чрез специфични дихателни практики.

 

Психосоматично ориентирана грижа при инфертилитет

 

Тази специализирана грижа следва общите принципи на психосоматичния подход при безплодие.

            В началната фаза – при започване на медицинското лечение и по време на диагностичния процес – се използват психодинамични техники, които целят да разберат специфичната крива на инфертилитета в контекста на личния профил и ситуация на пациента. Тези сесии дават възможност за емоционално освобождаване и облекчение.

 

На този етап може да са нужни поведенчески интервенции и обучение в техники за намаляване на стреса и по-добро справяне, които да се прилагат при лечението на инфертилитета.

 

Психосоматично ориентирано сексуално консултиране

            По време на срещата с двамата партньори се определят конкретните проблеми – свързани с желание, възбуда, оргазъм и/или болка. След това се извършва биопсихосоциална оценка за определяне на възможните биологични (особено ендокринологични), психологични и междуличностни фактори. Терапията включва медицински интервенции и психологически консултации за двойки.

 

Възрастово-адаптирано психосоматично лечение на ендометриоза

 

Ендометриозата може да се прояви от юношеството до менопаузата. При тийнейджърките обикновено болките и дисменореята водят до консултация с лекар. Психоедукацията и когнитивна терапия могат да помогнат, последвани от обсъждане на хормонални терапии.

В по-късна възраст основни проблеми могат да бъдат неизпълненото желание за дете или продължаваща диспареуния. Необходимо е пациентките да бъдат насочвани към лечение на безплодието и болката, както и към техники за намаляване на стреса.

 

При дългогодишно хронично протичане често се развиват депресия, тревожност и/или сексуална дисфункция – необходимо е осигуряване на адекватни интервенции в рамките на стъпаловиден план на грижи: от поддържаща психотерапия и медикаментозно лечение до минимално инвазивна хирургия. Качеството на живот зависи от адаптацията, а не от възрастта или заболяването.

 

 

Заключение

Тази статия разглежда комплексните здравни състояния, свързани с женската репродуктивна система, които носят не само физическа, но и дълбока емоционална болка. В клиничната практика е от съществено значение да се взема предвид личното преживяване на болката и възприятието на пациентката за тежестта на нейното заболяване.

 

Много от тези състояния – като инконтиненция, сексуални затруднения, безплодие, загуба на бременност и хронична тазова болка – често започват в репродуктивните органи, но оказват влияние върху цялостното психическо и физическо здраве на жената. Това може да доведе до биопсихосоциални затруднения, които изискват цялостен подход.

 

Ендометриозата е особено показателен пример – тя може да бъде изключително болезнена или напълно безсимптомна, като причините ѝ все още не са напълно изяснени. Въпреки това, именно тук психотерапията има ключова роля – тя помага на жените да осмислят преживяванията си, да овладеят стреса и тревожността, да възвърнат усещането за контрол и да изградят ново, по-състрадателно отношение към собственото си тяло.

 

Пациентоцентричният биопсихосоциален модел на грижа – който включва медицинска, психологична и социална подкрепа – намалява нуждата от медикаментозно лечение и агресивни хирургични намеси. Индивидуалният подход, основан на разбиране и емпатия, води до по-добри терапевтични резултати и по-голяма вътрешна устойчивост.

 

Персонализираната психосоматична грижа и психотерапията могат да се превърнат в източник на надежда и възстановяване. Когато жените получат пространство да бъдат чути и разбрани, процесът на лечение се превръща не само в медицинско, но и в дълбоко човешко изцеление.

 

 

Източник: Lal, M. (ed.) (2017) Clinical Psychosomatic Obstetrics and Gynaecology: A Patient-centred Biopsychosocial Practice. St James’s University Hospital, Leeds.