Ендометриоза и хранене: какво казва науката днес

Статията е подготвена от Александра Райчева, нутриционист към Медицински комплекс "Д-р Щерев"

Според данни на Световната здравна организация (СЗО), приблизително една от всеки десет жени в репродуктивна възраст живее с ендометриоза. Въпреки това, диагнозата често се поставя със забавяне от 7 до 10 години в световен план поради неспецифичните симптоми и липсата на лесен диагностичен тест. Ендометриозата не бива да се разглежда просто като „болезнен цикъл“ или „женски проблем“ – тя е комплексно системно заболяване с възпалителен и имунологичен характер, което засяга целия организъм. Съвременните изследвания показват, че това състояние представлява многопластова амалгама от хормонални, имунни, генетични и възпалителни механизми, които си взаимодействат и поддържат заболяването активно.

 

Все повече научни данни демонстрират, че начинът на хранене може осезаемо да повлияе развитието и симптомите на ендометриозата. Подходящият хранителен режим може да бъде силен биологичен модулатор, който да подпомогне намаляването на хроничното възпаление, регулацията на хормоналния баланс и да подобри качеството на живот при засегнатите жени. Тя също така оказва пряко въздействие върху ключови процеси като естрогенния метаболизъм, оксидативния стрес, болковия отговор и състоянието на чревния микробиом – част от основните механизми, които стоят в основата на заболяването. Тъй като ендометриозата е естроген-зависимо състояние, нарушенията в чревната микрофлора (естробиом) и бедната на фибри диета могат да доведат до повишени нива на естроген, които поддържат растежа на ендометриалните лезии. Хранителен режим, богат на фибри, пробиотици и ферментирали продукти, подпомага елиминирането на излишните естрогени и възстановява здравия микробиомен баланс.

 

Средиземноморската диета е един от най-добре проучените хранителни модели с доказани противовъзпалителни ползи при страдащите от ендометриоза. Тя включва изобилие от зеленчуци, плодове, бобови растения, ядки и семена, пълнозърнести храни, зехтин като основен източник на мазнини, риба два до три пъти седмично и умерена консумация на млечни продукти. Множество научни изследвания свързват този начин на хранене с по-ниски нива на възпалителни маркери и по-малко болкови симптоми при жени с ендометриоза. При спазване на класическия ѝ модел се наблюдава намаляване на провъзпалителните цитокини, медиатори и простагландини, които стоят в основата на болката и възпалението.

 

При някои жени с ендометриоза се наблюдават и изразени стомашно-чревни оплаквания – подуване, дискомфорт, променени изхождания – често наподобяващи синдром на раздразненото черво (СРЧ). Диета с ограничено приемане на храни, богати на ферментиращи олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли може да донесе до клинично значимо облекчение като понижи процесите на ферментация в червата и образуването на газове. Две новопубликувани клинични проучвания показват значимо подобрение на храносмилателните симптоми и качеството на живот при изследваните пациенти. Важно е този подход да се прилага под наблюдението на специалист и за ограничен период от 4–6 седмици, след което храните се въвеждат постепенно според индивидуалната поносимост, тъй като дългосрочното следване на този режим може да доведе до определени хранителни дефицити.

 

Храненето при ендометриоза не означава строги забрани, а осъзнат избор, насочен към намаляване на възпалителния товар върху организма. Някои храни могат да засилят възпалението и хормоналния дисбаланс, докато други – при разумен и балансиран прием – могат да имат защитен ефект. Най-силните научни доказателства сочат, че ултрапреработените продукти и трансмазнините са сред основните двигатели при повечето хронични възпалителни състояния. Пакетираните закуски, снакове, фаст фууд и сладки изделия съдържат индустриални транс мазнини и добавени захари, които стимулират производството на провъзпалителни молекули и свободни радикали. Добра практика е тези храни да се ограничат максимално или изключат напълно, като се заменят с пълноценни, домашно приготвени ястия. Едно просто, но ефективно правило гласи: „Купувайте възможно най-малко храни, които идват в опаковка.“

 

Подобен неблагоприятен ефект при научните изследвания се наблюдава и при червеното и преработеното месо (салами, бекон, кренвирши, наденици), които при по-честа консумация могат да засилят възпалителните процеси и оксидативния стрес в организма. Наситените мазнини, съдържащи се в тях, както и нитритите и други добавки, използвани при технологичната обработка на месото, се свързват с по-силно усещане за болка и подуване при някои жени с ендометриоза. Това не означава, че месото трябва напълно да се изключи, но е разумно да се ограничи честотата на приемането му и да се подбира качествен източник – например прясно месо от надежден произход, приготвено без пържене.

 

Темата за глутена при ендометриоза остава спорна, но будеща постоянен интерес. Самият глутен не е пряка причина за заболяването, но при част от жените може да влошава възпалението и стомашно-чревните симптоми, особено когато е налице повишена чревна пропускливост. Някои изследвания показват, че намаляването на глутена може да доведе до по-малко болка и подуване, вероятно защото с това се изключват и много преработени храни, рафинирани брашна и добавени мазнини, които поддържат възпалителния процес. Важно е да се подчертае, че пълното изключване на глутен без конкретна причина не е необходимо и може да доведе до недостиг на фибри или витамини от група Б, ако не се замени с пълноценни алтернативи като елда, киноа, просо и овес без глутен. Подходът трябва да е осъзнат и персонализиран, а не рестриктивен. Важно е вероятната непоносимост към глутен да бъде мониторирана от специалист, който да определи дали тя е резултат от индивидуална чувствителност, чревно възпаление или друг подлежащ механизъм.

 

 

 

Млечните продукти също показват разнопосочни резултати в научните изследвания. Част от тях сочат, че умерената им консумация, особено на ферментирали продукти като кисело мляко и кефир, може да има противовъзпалителен ефект благодарение на съдържащите се в тях калций, витамин D и пробиотични бактерии. При някои хора се наблюдава лактазна непоносимост или висока чувствителност към млечни протеини, което може да доведе до подуване, тежест и дискомфорт. Затова е важно решението за ограничаване или включване на млечни продукти в менюто да се вземе след консултация със специалист с цел адекватна идентификация на индивидуалната поносимост и нужди.

 

Омега-3 мастните киселини са едни от най-добрите съюзници на тялото в борбата с възпалението. Тези полиненаситени мастни киселини, които откриваме в мазните риби – сьомга, скумрия, херинга, сардини, променят начина, по който организмът реагира на болка и възпаление. Те намаляват производството на простагландини и цитокини – молекулите, които поддържат възпалителния процес и същевременно стимулират образуването на противовъзпалителните резолвини. Последни проучвания показват значително намаляване на болката и подобрено качество на живот, а мета-анализ от 2025 г. потвърждава, че Омега-3 понижава нивата на ключови възпалителни цитокини в тъканите. Сред най-богатите източници на Омега-3 са сьомгата, сардините и аншоата, но черноморските видове – скумрия, паламуд, цаца и хамсия – предлагат сравними количества EPA и DHA и представляват локална, достъпна и устойчивa алтернатива. Тези риби съдържат сравними количества EPA и DHA, а и са по-достъпни, свежи и устойчиви като избор. Добре е в менюто да присъстват 2–3 порции мазна риба седмично, а когато рибата липсва в менюто, Омега-3 може да се набави и чрез добавки – важно е да се избира продукт с добро съотношение на EPA и DHA и да се приема след консултация със специалист.

 

Друга добавка, която привлича вниманието на учените, е N-ацетилцистеинът (NAC) – силен антиоксидант и прекурсор на глутатиона, най-мощният защитен механизъм на клетките срещу оксидативен стрес. Последните мета-анализи показват, че NAC може да намали болката и обема на ендометриомите, като успокоява възпалението на клетъчно ниво. Действието му се подсилва от сярни зеленчуци като чесън, лук, броколи и зеле, както и от витамини C, Б6, Б12, фолат, селен и цинк, които поддържат синтеза и рециклирането на глутатиона.

 

Минералът, който заслужава внимание при менажирането на хронична болка и възпаление, е магнезият. Той участва в регулацията на нервно-мускулното напрежение и може да намали спазмите и болката, като успокоява свръхвъзбудимите нервни клетки. Освен това магнезият блокира NMDA-рецепторите, които участват в хроничните болкови механизми – затова редовният му прием, особено под добре усвоима форма, може да донесе осезаемо облекчение.

 

Ендометриозата често върви с обилни менструации и хронична кръвозагуба, което може да доведе до ниски нива на желязо, които да причинят умора, слабост, замаяност, бледост и понижен имунитет. Храненето остава най-оптималният начин за поддържане на нивата, тъй като добавки с желязо не е препоръчително да се приемат без предварителен тест, тъй като излишъкът може да навреди на организма. Богати на желязо храни са: червено месо (ограничена консумация), пилешко, черен дроб, бобови, спанак, кейл, лапад, черна меласа, тиквени семки, ядки и сушени плодове. Витамин C подобрява усвояването на желязото, докато кафето, чаят и млечните продукти го намаляват, ако се приемат едновременно.

 

Когато се избират хранителни добавки, които наистина могат да направят разлика в благосъстоянието на страдащите от ендометриоза, е важно да се обърне внимание на качеството и формата. При Омега-3 добавките – на съотношението между EPA и DHA, а при магнезия – на бионаличната форма, съобразена с индивидуалните нужди. Всяка добавка трябва да се приема след консултация със специалист, тъй като дозата и комбинацията определят ефекта на лечението.

 

Ефективният контрол върху ендометриозата изисква персонализиран и холистичен подход, чрез който да се адаптира храненето според нуждите на индивида. Заболяването е многоизмерно и комплексно, затова промяната в начина на хранене трябва да бъде осъзната и постепенна. Диетата е активна част от терапията – мощен инструмент, който може да намали възпалението, да облекчи болката и да помогне на организма да възстанови своя баланс и жизненост.

 

 

Източници:

  1. Barrea, L., et al. Anti-Inflammatory Dietary Patterns and Endometriosis: From Mechanisms to Clinical Evidence. Nutrients, 2025; 17(2): 375. https://doi.org/10.3390/nu17020375
  2. Cavestro, C., et al. Dietary Factors and Endometriosis: An Umbrella Review of Systematic Reviews and Meta-Analyses. Nutrients, 2025; 17(3): 601. https://doi.org/10.3390/nu17030601
  3. Hansen, K.E., et al. Effect of Omega-3 Fatty Acids on Pain and Quality of Life in Endometriosis: A Randomized Controlled Trial. Reproductive Sciences, 2020; 27(12): 2415–2424. https://doi.org/10.1007/s43032-020-00418-w
  4. Lasco, A., et al. Effect of Vitamin D Supplementation on Endometriosis-Associated Pain: A Randomized, Double-Blind, Placebo-Controlled Trial. Gynecological Endocrinology, 2020; 36(5): 436–440. https://doi.org/10.1080/09513590.2019.1692390
  5. Moore, J.S., et al. Low-FODMAP Diet for Gastrointestinal Symptoms in Women with Endometriosis: A Randomized Cross-Over Trial. Journal of Human Nutrition & Dietetics, 2025 (in press). https://doi.org/10.1111/jhn.13765
  6. Munro, M.G., et al. Iron Deficiency and Anaemia in Women with Heavy Menstrual Bleeding: Diagnosis and Management. Obstetrics & Gynecology, 2023; 142(1): 17–27. https://doi.org/10.1097/AOG.0000000000005207
  7. Pavord, S., et al. UK Guidelines on Iron Deficiency in Women with Menstrual Disorders. British Journal of Haematology, 2024; 206(5): 823–838. https://doi.org/10.1111/bjh.19112
  8. Riccio, L., et al. N-Acetylcysteine in Endometriosis: Mechanisms and Clinical Evidence. Reproductive Biology and Endocrinology, 2024; 22(1): 37. https://doi.org/10.1186/s12958-024-01126-7
  9. Santulli, P., et al. N-Acetylcysteine in Endometriosis: From Bench to Bedside. Antioxidants, 2025; 14(3): 289. https://doi.org/10.3390/antiox14030289
  10. Skoracka, K., et al. Dietary and Microbiota-Related Determinants in Endometriosis: A Narrative Review. Nutrients, 2024; 16(5): 789. https://doi.org/10.3390/nu16050789
  11. (World Health Organization, 2023)
  12. Wcisło, K., et al. The Effect of Two Anti-Inflammatory Dietary Components, Omega-3 and Resveratrol, on Endometriosis. Ginekologia Polska, 2024; 95(6): 410–417. https://journals.viamedica.pl/ginekologia_polska/article/download/97573/73904
  13. Wu, Y., et al. Omega-3 Fatty Acids and Endometriosis: Systematic Review and Meta-Analysis. Frontiers in Nutrition, 2024; 11: 1389021. https://doi.org/10.3389/fnut.2024.1389021
  14. (Effect of Omega-3 Polyunsaturated Fatty Acid on Endometriosis.) Reproductive Biology and Endocrinology, 2025; PubMed ID: 40273491. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/40273491